Старобългарски речник
кръмьнкъ
кръмьнкъ
-а
м
Кръмчия, кормчия
вѣстъ вльнѫ крьмнкъ. вѣстъ прстанште бѹрѫ
С
509.29
Прен.Наставник, ръководител, съветник.
тво старѣшна стъ дꙗволъ. кръмнкъ ꙁмꙗ. а канъ прѣждънкъ
С
400.7
дьньсь мала ѹтварь вь ѹтвар състав сꙙ. дьнесь кръмнкъ ловѣьскъ добраꙗ ѹсел҄енꙑѧ првесла. жвотъ вьсѣхъ
С
429.11—12
Изч
С
Гр
κυβερνήτης
крьмнкъ
кръмнкъ
Нвб
Срв
кръмач
диал