Старобългарски речник
кръмл҄енкъ 
кръмл҄енкъ -а м Питомец, възпитаник прподобꙙтъ сꙙ цръквьн кръмьнц. дѣтехъ же млѣко по вьсꙙ дьн. пшт себѣ отъ матера съса съсѫтъ  прсно просꙙтъ С 384.13 Изч С Гр φίλτατοι παῖδες кръмьнкъ Нвб Ø