Старобългарски речник
кръмтII 
кръмт -кръмл҄ѭ -кръмш несв 1. Кърмя тьгда  дѣтшть плаетъ  мат болтъ. навꙑкъш обꙑамъ крьмт дѣтшть С 312.9—10 2. Храня, отхранвам, отглеждам някого, нещо  беꙁбрашънꙑмъ брашънꙑмъ кръмꙙ ѹдънаго сего С 272.13 кон҄ь прведе. кръммꙑ  рштѫштъ въ колесньнѣѣмъ такан С 565.1 С Гр τρέφω ἑστιάω крьмт Нвб кърмя ОА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА