Старобългарски речник
кръкꙑга 
кръкꙑга -ꙑ ж 1. Кола, каруца, талига  повелѣ вономъ свомъ въпрꙙшт кръкꙑгѫ мъ. да детъ съ н҄м въ к҄есарскꙑ градъ С 222.29—30 повелѣ же комс ставт кръкꙑгѫ С 223.12 посъла же кръкꙑгѫ да вьложвъше вь н҄ѫ ьстьно тѣло прѣподобънааго. првеꙁѫтъ вь велкѫѭ цръкъве С 208.13 2. Покрита затворена носилка, носена от мулета  прготов отроковцѫ сь матерьѭ ѧ въ кръгꙑꙁѣ (!)  прде на повѣдано мѹ мѣсто С 519.27 Изч С Гр βουριχάριον λεκτίκιον βαστέρνιον кръгꙑга Нвб Ø