Старобългарски речник
кръвь 
кръвь -кръве ж Кръв да прдетъ на вꙑ вьсѣка кръвъ праведъна. пролваема на ꙁемлѭ М Мт 23.35 ЗI, А. Срв. Мт 27.6 М З А СК л кръвъ коꙁьлѭ піѭ СП 49.13 пролшѩ кръв іхъ ѣко водѫ окръстъ іеліма СП 78.3 пробьщлъ ес плът. ꙇ кръве естъстꙿва твоего СЕ 78b 8 пріде хе. пролітъ кръве своеѩ. ꙁа въсѫ вьселенѫѭ К 5b 33—34 Срв. С415.14 нъ пролꙗт кръвь.  вьсѣмъ сꙙ крьстт С 60.23  мокрꙑ бꙑшꙙ ногꙑ нашꙙ кръвьѭ нашеѭ С 77.24 кръв [кръвьмъ] пролꙗнь αἱμοχυσία, αἱματοχυσία Проливане на кръв, кръвопролитие да въшъдъ въ орѫж свомъ въ црькъве. кръвьмъ пролꙗн сътвортъ кръстꙗномъ С 221.19—20 л ꙗко лѣпо стъ дꙗволомъ  беꙁбожьнꙑхъ капштъ. крьв пролꙗн  оскврьнавьна С 396.23 кръвь тоѧшт ἡ αἱμορροοῦσα Жена, страдаща от кровотечение вдѣшꙙ крьвь тоꙙштꙙѧ ставьнꙑ крьвьнꙑѧ рѣкꙑ С 398.27—28 тоень [теень, токъ] кръве ῥύσις [τοῦ] αἵματος, ῥύσις αἱμάτων Кръвотечение ꙇ жена една сѫшт въ тоен кръве лѣтъ дьвѣ на (де)сѧте М Мк 5.25 З,А, СК, У. Срв. Лк 8.43 М З А абе ста токъ кръве еѩ М Лк 8.44 З А СК ꙁаклнаѭ тѧ бгомь ... теене кръв бещсльное ꙁатворьшмъ СЕ 53b 1 мѫжь кръвь ἀνὴρ αἱμάτων Кръвник, кръвопиец, изедник мѫжъ крівъ (вм. кръвꙑ, Север., с. 4, бел. под линия) і лъжівъ мръꙁітъ гві СП 5.7 не погѹбі съ неъстівъмі дшѩ моеѩ.  съ мѫжі крьвꙑ жівота моего СП 25.9 мѫж крьвꙑ ї льстіві не прѣполовѩтъ днꙑ своіхъ СП 54.24  отъ мѫжь крьвъ спі мѩ СП 58.3 стоьнкъ кръве ἡ πηγὴ τοῦ αἵματος Кръвотечение і абе сѧкнѫ стонкъ кръве еѩ М Мк 5.29 З А СК тꙑ влко ра нꙑнѣ. прѣсѫт ꙇстоьнкъ кръв сеѩ СЕ 29b 2—3 стонкъ крьв подрагомъ рꙁънꙑмъ цѣл  С 387.28 М З А СК Б У Е СП СЕ СС К С Х Гр αἷμα крвъ кровъ кръвъ крьвъ крьвь Нвб кръв ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР АР ДА