Старобългарски речник
кръвотоца 
кръвотоца ж Жена, страдаща от кръвотечение водѫ вь вно прѣложлъ. кръвотоцѫ цѣллъ. дьштерь архсунагога С 480.25—26 Изч С Калка от гр ἡ αἱμορροοῦσα Нвб Ø