Старобългарски речник
кръвотот 
кръвотот -кръвотоѫ -кръвотош несв сег деят прил кръвотоѧ αἱμορρόων Кървавотечащ. сѹш мохъ беꙁакон стоьнкъ. ꙗкоже сѹш подрагомъ кръвотоꙙшт рѣкꙑ С 392.18 Изч C Нвб кръвотека ОА