Старобългарски речник
кръвотовъ
кръвотовъ
-ꙑ
прил
Страдащ от кръвотечение
ꙇ се жена кръвотова. дьвѣ на десѧте лѣтѣ мѫшт
М
Мт 9.20A,
СK
Като същ.
кръвотоваꙗ
ж
ед
ἡ αἱμορροοῦσα
Жена, страдаща от кръвотечение
в҃і҃ о кръвотовѣ
М
43b 5
; ҃е҃ о кръвотовѣ
М
76b 5
Cpв.
З129b 9
одолѣ мъ раавь блѫднца. одолѣ мъ кръвотоваꙗ
С
434.18—19
воле ѹбо ште кръв текѫшт ꙗꙁвѣ божꙗ тѣла съмѣш стскат ѭ. сцѣл҄ѣвъшѹѹмѹ кръвотовѫѭ богѹ
C
457.8—9
Изч
M
З
A
СК
C
Калка от
гр
αἱμορροῶν
крьвотовъ
Нвб
кръвоточив
остар
МлБТР