Старобългарски речник
кротъцѣ 
кротъцѣ нареч Кротко, тихо, смирено правьдънꙑ же слꙑшавъ то.  вьꙁдѣвъ рѫцѣ на небо. кротцѣ  тхо братѹ рее. д въ мꙙ гне С 549.29 Изч С кротцѣ Нвб кротце диал