Старобългарски речник
кротъкъ 
кротъкъ -ꙑ прил 1. Кротък, благ, добър, милосърден ꙇ наѹте сѧ отъ мене ѣко кротокъ есмъ  съмѣренъ срдцмъ ꙇ обрѧщете поко дшамъ вашмъ М Мт 11.29 З,А, СК. Срв. СЕ 89b 15—16 ѣко тꙑ гі благъ і кротокъ. ї прѣмілостівъ вьсѣмъ пріꙁꙑваѭштмъ тѩ СП 85.5 рее. крота пае вьсѣхъ ловѣкъ. же на ꙁем С 383.25 кротъкꙑ м мн οἱ πρᾳ῀οι Кротките, смирените, покорните наставіть кротъкꙑѩ сѫдъ. наѹітъ кротъкꙑѩ на пѫті своѩ СП 24.9 Срв. СЕ75а 2, 3 Смирен, търпелив, благосклонен, снизходитлен.  нарекошꙙ некꙿтарꙗ нѣгого (!). мѫжа мента  доброговѣна. кротъка обраꙁомъ отъ бол҄ѣръска рода сѫшта С 202.13—14 то нѣ л кротъкъ. нѣ л правьден С 337.12 пото не сътвор го мѫдра  кротъка. како же бѣ сътворт юдѫ кротъка С 413.29, 30 2. За животно — [о]питомен, кротък овьѧ ѹбо одеждѧ мѫще нъ не  ꙁѫбꙑ  ногът. нъ кротъкоѭ обложен кожеѭ Х II Аб 19—20  въпрашааше раба божꙗ арꙿтемона. како ꙁвѣр сꙗ ѹлов. мьнѣаше бо комсꙿ ꙗко птам сѫтъ  кротьц С 223.15 М З А СК СП СЕ С Р Х Гр πρᾶος πραΰς ἐπιεικής ἥμερος кротокъ кротокь кротькъ Нвб кротък, кротко нареч ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР БТР АР ДА Срв Кротък ЛИ Кроте ЛИ Кротев ФИ СтИл,РЛФИ