Старобългарски речник
кротость
кротость
-
ж
Кротост, благост, доброта
облѣцѣте сѧ ѣко ꙁбран бѹ. ст ї въꙁлꙋбен. въ ѫтробѫ щедротъ. благостъ. съмѣренѫ мѫдростъ ї кротостъ тръпѣн(е)
Е
22а 16
ї налѩці спѣі црствѹ. рѣснотꙑ раді кротості правъдъ
СП
44.5
съхранте сѧ. въ кротост. ꙇ цѣломѫдрь
СЕ
97b 3
нрава добрааго рад кротост добро стъ да жвеш
С
129.28
слѹжааше вьсѣмъ отьцьмъ. въгаждаѧ комѹждо съ всѣмъ сьмѣренмъ. кротостѭ
C
284.12
Смиреност, търпеливост.
помѧн. г дда всѫ кротос
A
11c 13
Срв.
СП131.1
ѣко наде кротость на нꙑ накажемъ сѩ
СП
89.10
въ колцѣ кротості велітъ да прѣбꙑваемъ
К
4а 11
оіштъше нашъ ѹмъ. ꙇ съ кротостьѭ. ꙇ послѹшаньемь
К
9b 21
въ кротост ѹꙙ прходꙙштꙙѧ къ правѣ вѣрѣ
С
207.22
сего дѣлꙗ кротость мѣаше. сьмѣрен
С
365.4
да се съкаꙁан кротост тврьдааго їѡсфа
С
367.5
Образно
тꙙжц вѣтр велкѫ дꙑханꙗ слѫ на кротость тшаахѫ
С
399.11
А
Е
СП
СЕ
К
С
Гр
πραότης
πραΰτης
ἐπιείκεια
πραεῖα αὔρα
кротос
кротостъ
Нвб
кротост
ОА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
МлБТР
БТР
АР