Старобългарски речник
кропл҄ꙗ 
кропл҄ꙗ ж Порой сълзи благоврѣменьно ѹбо намъ. вьвест покааню ѹтелꙗ. блѫднцѫ онѫ. ꙗже обꙙ стѣ ноꙁѣ владꙑцѣ хѹ. ꙗже ꙁаглад кроплꙗм слъꙁъ. напсане ꙁълꙑ жꙁн. ѭже помловавъ ост.  ѹштедрвъ омꙑ С 390.17 Изч С Гр νᾶμα Нвб Ø