Старобългарски речник
кронъ 
кронъ -а м ЛИ Кронос [Крон] — един от титаните в старогръцката митология, син на Уран и Гея, съпруг на сестра си Рея и баща на Зевс аурлꙗнъ рее. ѫроде непрѣподобьнꙑ. отъ крона  ереѧ раждаѭтъ сꙙ матер божьскꙑѧ С 8.11 Изч С Гр Κρόνος