Старобългарски речник
крон 
крон -ꙗ м ЛИ Кроний — сподвижник на св. Павел Препрости [ок. IV в.]. Пр. на 4 [и 5] октомври повѣдааше же стꙑ бож. нераѯ.  крон.  н мноꙁ отъ братѧ о н҄хъже хъштѫ глаголат С 169.2 Изч С Гр Κρόνιος