Старобългарски речник
кромѣщьн҄ь 
кромѣщьн҄ь - прил Краен, външен а снве[ве] цствѣ ꙁгънан бѫдѫтъ. въ тъмѫ кромѣштьнѭѭ М Мт 8.12 З А СК в(ъ)ꙁьмѣте . ꙇ въвръѕѣте въ тъмѫ кромѣштьнѭѭ М Мт 22.13 ЗI, А. Срв. Мт 25.30 М,З, А, СК; СЕ 106b 22—23 C378.3—4 ꙇ въ огн негасмѣмь. ꙇ въ тъмѣ кромѣщьн ꙁатворь СЕ 63b 15  да бѫдеш отъгнанъ въ тъмѫ кромѣшьн҄ѫѭ творь С 554.25 Изч М З А СК СЕ С Гр ἐξώτερος кромѣшьн҄ь кромѣштьн҄ь кромѣшънь Нвб кромешен остар поет ОА МлБТР ЕтМл БТР