Старобългарски речник
кровъ
кровъ
-а
м
1. Покрив [на сграда]
ꙇ еже въ ѹхо слꙑште. проповѣдте на кровѣхъ
М
Мт 10.27
ЗI,
А. Срв. Лк 12.3
М
З
А
Б
ꙇ же на кровѣ да не сълаꙁтъ вьꙁѧт еже естъ въ храмѣ его
М
Мт 24.17
ЗI,
А, СК, Б. Срв. Мк 13.15
М
З
въ тъ день же бѫдетъ на кровѣ
М
Лк 17.31
З
2.
Прен. Покрив, дом, жилище
нѣсмъ бо (до)стонъ да подъ кровъ мо въндеш
М
Лк 7.6
З,А,
СК. Срв. Мт 8.8
СК;С
308.3
ѣко проідѫ сквоꙁѣ мѣсто крова дівъна домѹ бжъѣ
СП
41.5
3. Съгласно религиозните вярвания — дом, жилище, обиталище на оня свят, божествени владения
да егда оскѫдѣате прмѫтъ вꙑ въ вѣънꙑѩ кровꙑ
М
Лк 16.9
З
трепеꙁа ѹготова сꙙ. брашна готова. вѣн кров жлшта. съкровшта благꙑхъ отвръꙁошꙙ сꙙ
С
470.26
4. Шатра, сенник
аште хошеш дъ сътвормъ съде кровꙑ. тебѣ еднъ мосеов еднъ. л еднъ
М
Мт 17.4
ЗI,
А. Срв. Мк 9.5
З
5.
Прен. Убежище, защитено място
ѣко съкрꙑ мѩ въ кров своемь. вь денъ ꙁъла моего покрꙑ мѩ въ таінѣ крова своего
СП
26.5
Срв.
СП30.21
СЕ5b
22—23
Закрила, защита, сянка.
въ кровѣ крълѹ твоею покрꙑеші мѩ
СП
16.9
Срв.
СП60.5
снвї же встї на кровъ крїлѹ твоею надѣѭтъ сѩ
СП
35.8
ї въ кровѣ крлѹ твоею въꙁдрадѹѭ
СП
62.8
въ кровѣ ба нбсьнаего въдворітъ сѩ
СП
90.1
Срв.
С70.19
Покривало, покров.
ї полож тъмѫ ꙁакровъ своі. окръстъ его кровъ его
СП
17.12
6. Място за съхранение, хранилище, скривалище
се въ пѹстꙑн естъ. не дѣте. се въ кровѣхъ. не мѣте вѣръ
А
Мт 24.26
Н
въ кровѣхъ положмъ божѧ дарꙑ
С
327.10
подъ днѣмъ кровомь на дно ꙗд бꙑт
ὄροφος καὶ ὁμοδίαιτος γίγνομαι
Живея заедно с някого
тебе ꙁъвавъша мꙙ тѹ аб послѹшахъ. подъ днѣмъ кровомь бꙑхъ. на дно ꙗд не акꙑ нштъ
С
394.1—2
Изч
М
З
А
СК
Б
Н
СП
СЕ
С
Гр
δῶμα
στέγη
σκηνή
ταμεῖον
σκέπη
Нвб
Срв
кров
остар
ВА
ДА
[по]кров
остар
ОА
Дюв
НГер