Старобългарски речник
крат 
крат ж [?] неизм. Вик, крясък, глъчка, шум рее бъ къ авраамѹ крат [погр. вм. краг ?] вьпл҄ь содомъскъ  гоморьскъ де къ мьнѣ съшъдъ ѹбо вждѫ С 304.29 Изч С Гр κραυγή Нвб Ø