Старобългарски речник
краст 
краст -крадѫ -крадеш несв 1. Крада, открадвам, ограбвам, отнемам ідеже н ръвь н тьлѣ тьлтъ. деже тате не подъкопаваѭтъ. н крадѫтъ М Мт 6.20 З,А, СК. Срв. Мт 6.19 М З А СК не крад н лъжꙙ послѹшаі СК Мт 19.18 ꙁапрѣщаетъ т гь. ꙇ ꙁгонтъ тѧ трѧсавце. крадѫщѣ ота слѫ его. тъмоѭ ꙁадѣѭщ сѧ. ѣко  тать СЕ 47b 14 ѡ раꙁбоініе. желѣемѫѭ татьбѫ. крадомѹмѹ ісповѣдаѩ К 11b 29 т тако въ мноꙁѣ молтвѣ сповѣданмъ тъно краденѹѹмѹ съложвъ ꙁлатомь л сьребромъ прнест С 42.22—23 ꙗкоже не сьмѣт нкомѹже наꙙт краст С 43.4 Образно. ѧт краꙗ рꙁꙑ крадѣаше цѣл҄еньꙗ С 473.20 2. Прич. мин. деят. като същ. крадꙑ м ед ὁ κλέψας Този, който краде; крадец онъ же дрꙙхлъ отде же не погнѣва сꙙ на крадъшааго. похѹлвъ же крадъшааго о несꙑтост го С 42.10, 11 М З А СК СЕ К С Гр κλέπτω ὑποκλέπτω ἀφαιρέω Нвб крада ОА НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР БТР АР ДА