Старобългарски речник
краста 
краста -ꙑ ж Язва, рана; коричка на рана ꙇ теене кръв бещсльное ꙁа творьшмь. отътрѧсъшмь крастꙑ отъ стрѹпвꙑхъ СЕ 53b 3 Изч СЕ Гр στίγμα λέπρας Нвб краста ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР БТР АР ДА Краставо МИ Краствате МИ ГХ,МИМ