Старобългарски речник
красоват 
красоват -красѹѭ -красѹш несв Крася се, украсявам се бꙑт въ то врѣмꙙ. вь н҄еже смокꙑ лствмъ красѹꙗше. нъ ѹто ꙁаштцаѧ днае грѣхѹ цвьтѫштѹ С 352.6 Изч С Гр κομάω Нвб красувам [се] остар РРОДД