Старобългарски речник
краст сѧ
краст сѧ
-крашѫ сѧ
-красш сѧ
несв
Крася се, украсявам се
нъ тъѭ словесꙑ пророьскꙑм ꙁаконънꙑм. акꙑ лствмь красꙙште сꙙ
С
346.18—19
Кича се, изтъквам се, гордея се.
тꙑ бсръ адъскꙑ мже сꙙ красꙙтъ
С
335.15
аште несьвѣдьнаꙗ ѹдеса сповѣдаѧ. ѹштрашѫ послѹшаѭштааго. не толма о тѣхъ ꙗкоже о крьстѣ крашѫ сꙙ. ꙗкоже се нѣто рекѫ. отъ дѣвꙑ ꙁде їс
С
428.11
Изч
С
Гр
ϑαλαμεύομαι
σεμνύνομαι
κομάομαι
Вж. при
краст
Нвб