Старобългарски речник
крамольнкъ 
крамольнкъ -а м Размирник, метежник, бунтовник ѡ крамольне бжї  враже стнѣ. акꙑ влъкъ пршедъ на робꙑ мѹ ꙁакладъ поде С 49.30 многѹ же народꙋ сътекъшѹ сꙙ.  мꙑслꙙштемъ въсхватт правьднка мошт.  ѹенкѹ го. въспрѣтшꙙ мъ. ꙗко крамольнкомъ С 219.15 Изч С Гр ἀντάρτης [ὁ] στασιώδης Нвб крамолник диал ОА Дюв НГер ЕтМл МлБТР РРОДД ДА