Старобългарски речник
крамола
крамола
-ꙑ
ж
Крамола, раздор, размирица, бунт
ꙇже бѣ ꙁа еднѫ крамолѫ бꙑвъшѫѭ въ градѣ ѹбство въвръженъ въ темьнцѫ
М
Лк 23.19
З
отъпѹст же мъ въсажденааго въ темьнцѫ. ꙁа крамолѫ ѹбство егоже прошаахѫ
М
Лк 23.25
З
кра(м)олꙑ д(омо)жвъцъ. ръцѣмъ въс г
Е
22а 5
аурлꙗнъ же ѹбоꙗвъ сꙙ народа да крамолѫ вьꙁдвгꙿнѫтъ. дастъ о н҄ею отъвѣтъ повелѣвъ главѣ ма отъсѣшт
С
14.3
Изч
М
З
Е
С
Гр
στάσις
Нвб
крамола
ОА
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
МлБТР
БТР
АР
ДА
Срв
Крамолин
МИ
СНМБ