Старобългарски речник
кра 
кра -ꙗ м 1. Край, ръб на нещо вдѣаше патрархъ третꙗго на десꙙте сѣдꙙшта на кра стола C 121.24 Самомн. Крайници [на човешкото тяло]. потомь кра отъпадаѭт. тѣла. ꙗкоже огн҄емъ горѫштемь. отъгонма бо топлота отъ конецъ тѣла С 89.23 2. Крайбрежие, бряг подобъно естъ цсрстве небское неводѹ въвръжено въ море ... ꙇже егда сплън сѧ ꙁвлъкъше  на кра. ꙇ сѣдъше ꙁбⷬ҇ашѧ добрꙑѩ вь съсѫдꙑ М Мт 13.48 З СК кра рꙁѣ [рꙁꙑ] τὸ κράσπεδον τοῦ ἱματίου Край, пола на дреха прстѫпьш съ ꙁад коснѫ с краі рꙁѣ его СК Мт 9.20 аще тъкмо коснѫ с краі рꙁѣ его спсѫ с СК Мт 9.21 пркоснѫ с кра рꙁѣ его.  абе ѹста крьв теене СК Лк 8.44 ѧт краꙗ рꙁꙑ крадѣаше цѣл҄еньꙗ С 473.19 съ вꙑшьнꙗго краꙗ до нжьнꙗго ἀπ᾿ ἄνοϑεν ἕως κάτω От горе до долу ꙇ се катапетаꙁма црквнаѣ раꙁдъра сѧ. съ вꙑшънѣаго краѣ до н[...]жънѣаго на дъвое M Мт 27.51 З А Изч М З А СК С Гр ἄκρα ἄκρον αἰγιαλός краі Нвб край, краища мн Срв Краището МИ ИД,МНЛом Края МИ ГХ,МИМ Краище МИ ВП,ТО Краището МИ ЙЗ,МИПан