Старобългарски речник
котьлъ
котьлъ
-а
м
Котел, медник, меден съд
ꙇ на мънога сѫтъ ѣже прѩсѧ дръжат. крьштенѣ стькльнцамъ ъваномъ. ꙇ котъломъ одромъ
М
Мк 7.4
Изч
М
З
Гр
χαλκίον
котълъ
Нвб
котел
ОА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
МлБТР
БТР
АР
ДА
Срв
Котлѝте
МИ
Котловарица
МИ
ИД,МНЛом
Котлинье
МИ
ЙЗах,Кюст.кр
Котел
МИ
Котлари
МИ
Котленци
МИ
СНМБ
Котѐла
МИ
Котлен
МИ
ЙЗ,МИПир