Старобългарски речник
котꙑга 
котꙑга -ꙑ ж Горна или долна дреха, риза, плащ облѣена въ котꙑгѫ льнѣнѫ. раꙁдъранѫ отъ горꙑ дож  до долѹ С 187.4 г кто т стъ раꙁдъралъ котꙑгѫ С 187.12 то котꙑгѫ сьвлѣкъ съ себе дадѣаше нштѹѹмѹ С 207.14 не помꙙнѫ котꙑгꙑ растрьꙁанꙗ С 367.17 простꙑ мꙙ котꙑгꙑ лшсте. се въ багърѣнцѫ облѣенъ сѣждѫ С 368.10 Постелка, парче плат за постилане. сърꙙштамъ го стел҄ѫште котꙑгꙑ. како. же нштмъ постлат С 341.12 мьнѣ рее котꙑгꙑ постлаш гда нштѧѧ одѣваш С 341.18 постелꙗмъ мѹ котꙑгꙑ. да сь дѣтьм намъ бѫдетъ вьпт пространьство С 341.22 Изч С Гр χιτών κολύβιον ἱμάτιον От лат cotuca Нвб Ø