Старобългарски речник
котъка 
котъка -ꙑ ж Котва мѣаше с корабл҄ь котъкꙑ желѣꙁнꙑ С 400.27 Изч С Гр ἄγκυρα Нвб котка ’котва, желязна скоба и под.’ диал Дюв НГер ЕтМл МлБТР БТР РРОДД ДА