Старобългарски речник
которь 
которь - прил Свадлив, войнствен боꙗше бо сꙙ тѣхъ мѣстъ слꙑшавъ ꙗко дрьꙁ  котор сѫтъ вь н҄хъ С 46.16 Изч С Гр μάχιμος Нвб которич остар ВА