Старобългарски речник
которат 
которат -котораѭ -котораш несв Осъждам вьꙁемлѧ свѣтъ отъ распінаѭштхъ. по г борѧ ноштьѭ. беꙁаконнꙶѫѭ. котораетъ дръꙁость. беꙁаконьѣ іюдѣіска К 11b 2 Изч К Гр καταδικάζω Нвб Ø