Старобългарски речник
кость 
кость - ж 1. Кост, кокал [на тяло] осѧжате мѧ  вдте. ѣко дхъ плът  кост не матъ. ѣкоже мѧ вдте мѫща М Лк 24.39 бꙑшѧ бо с да събѫдѫтъ (сѧ) кънгꙑ. кость не съкрѹ(ш)тъ сѧ его М Йо 19.36 З А  ісцѣл мѩ гі ѣко съмѩшѩ сѩ кості моѩ СП 6.3 ѡтъ гласа въꙁдꙑханьѣ моего. прільпе кость моѣ плът моеі СП 101.6 въꙁбран емѹ вꙿсѣхъ пѫте. сѫщхъ по плът. ꙇ скоꙁѣ мѧса. ꙇ по жламъ. ꙇ по костемъ СЕ 36а 5 гвоꙁдї бо въндошꙙ до кост го С 17.23 2. само мн Кости, тленни останки, мощи  събъравъше кост стꙑхъ  пепелъ съметъше въсꙑпашꙙ вь рѣкѫ С 80.29 по трехъ же дьнехъ ꙗвшꙙ сꙙ епскѹпѹ града того ... ꙗко сѫтъ съхран҄енꙑ кост нашꙙ семь мѣстѣ С 81.3  се просвьтѣшꙙ сꙙ кост стꙑхъ вь водѣ. акꙑ  свѣтльнц С 81.7  тако събъравъше кост стꙑхꙿ. мѫенкъ. положшꙙ ѧ въ ракахъ С 81.10 М З А Е СП СЕ С Гр ὀστοῦν σῶμα λείψανα Нвб кост ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА