Старобългарски речник
корьць 
корьць -а м Мярка за зърнени храни — кор тꙑ же колцѣмь длъженъ ес. онъ же рее сътомь корецъ пьшенцѧ М Лк 16.7 Изч М Гр κόρος корецъ Нвб Ø