Старобългарски речник
корнл҄ь 
корнл҄ь -ꙗ м ЛИ Корнилий — римски стотник от Италийския полк в Кесария Палестинска [Деян 10.1], според преданието — покръстен от ап. Петър [Деян 10.31—44]. Пр. на 13 септември памѧⷮ ...  стго корнлѣ сътнїка Е 29б 18 Изч Е Гр Κορνήλιος