Старобългарски речник
корнатъ 
корнатъ -а м ЛИ Корнут — епископ на Икония [Ликаония, Мала Азия], умр. мъченически ок. III в. при управителя Периний. Пр. на 12 септември мⷺца сеⷠ҇п б҃ꙇ҃ стааго мⷱка корната еппа конска А 116d 30  стго мⷱ҇ка корната. епскѹпа. конъска Е 29б 12 Изч А Е Гр Κορνοῦτος Κουρνοῦτος