Старобългарски речник
корень 
корень -корене м 1. Корен вдѣшѧ смоковьнцѫ ѹсохъшѫ ꙇс корене З Мк 11.20 юже бо секꙑра пр корене дрѣва лежтъ. вьсѣко ѹбо дрѣво не творѧштее добра плода. посѣкаѭтъ З Лк 3.9 СК Род, потомство, издънка. въстръгнетъ тѩ  прѣселітъ тѩ отъ села твоего.  коренъ твоі отъ ꙁемлѩ жівѫщхъ СП 51.7 потомь же несторъ кꙿто вь тѣхъ мѣстѣхъ. добрааго корене обрѣтъ сꙙ. нада нарцамѫ мꙑ женѫ. жвѫшта вь вьс нарцамѣ вдана С 24.21 по стнѣ. добра корене добра же  лѣторасль. покаꙁа доблаꙗ мат. ꙗко ѹенм благꙑѧ вѣрꙑ вьскрьмла  пае С 96.16 2. Прен. Корен, източник, начало ꙇже егда ѹслꙑшѧтъ съ радостѭ премлѭтъ слово. ꙇ с корене не мѫтъ. ꙇже въ врѣмѧ вѣрѫ емлѭтъ. ꙇ въ врѣмѧ напаст остѫпаѭтъ М Лк 8.13 З А СК ꙇ словомь твомь сѹш корень емѹ СЕ 35а 15 тако бо естъ ꙁълꙑ тъ корень. бѣса горꙑ дшѫ нашѫ бѹѭ творітъ К 4b 11 блаженꙑ павелъ глаше ѣко корень вьсѣмъ ꙁъломъ. отъ съребролюбленье К 4b 26 Срв. С412.2—3 понеже съмръть древле. дрѣвѣнъ жеꙁлъ прімъші ска рода. корень врѣді. пѫть обрѣтъші на сънѣдь прѣстѫпьнѫѭ К 10а 34 сце бо стъ ꙁълꙑ корень ть. бѣса лютѣ. ѹвꙙꙁъшꙙѧ вьꙁвѣшаѧ дѹшꙙ С 411.23 с корене скопат ἐκριζόω, ἀνασκάπτω Изтръгна из корен, изкореня, унищожа врѣмꙙ с корене скопат неьст.  врѣмꙙ вьсадт благоьст С 357.8 с корене скопат многобожьство. а вьсадт днѫ власть С 357.15 с корене скопат  съꙁъдат. с корене скопат елнъска трѣбшта. а съꙁъдат мѫеньскꙑ цръкъв С 357.17, 18 Изч М З А СК СП СЕ К С Гр ῥίζα ῥίζωμα коренъ Нвб корен, корени ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР ЕтБАН БТР АР РРОДД ДА Срв Корен МИ СНМБ Корньовица, МИ ХХ,ЛИМР Кореньот МИ ГХ,МИМ Коренливец МИ Коренлива пресяка МИ ЙЗ,МИПан Цаньовите корене МИ Коренливия пат МИ Коренив рът МИ ЙЗ,МИПир