Старобългарски речник
корабьнкъ 
корабьнкъ м старѣшна корабьнкомъ ναύκληρος Кормчия, водач на лодка или кораб ꙗко старѣшна бѣхъ корабꙿнкомъ.  стопхомъ сꙙ  погѹбхомъ много мѣн С 119.30 Изч С корабꙿнкъ Нвб корабник книж остар ОА Дюв МлБТР