Старобългарски речник

корабьнкъ

корабьнкъ -а м старѣшна корабьнкомъ ναύκληρος Кормчия, водач на лодка или кораб ꙗко старѣшна бѣхъ корабꙿнкомъ.  стопхомъ сꙙ  погѹбхомъ много мѣн С 119.30 Изч С корабꙿнкъ Нвб корабник книж остар ОА Дюв МлБТР