Старобългарски речник
копнкъ 
копнкъ м Копиеносец; който е въоръжен с копие, който носи копие съ любьвѭ прсно свомѹ г. вънѫ прѣстоꙗт богов. полѹв етер орѫжьнц. такожде  копнц. скор господьстѣ бран С 463.26—27 Изч С Гр σκηπτοῦχος Нвб Ø