Старобългарски речник
копнкъ
копнкъ
-а
м
Копиеносец; който е въоръжен с копие, който носи копие
съ любьвѭ прсно свомѹ г. вънѫ прѣстоꙗт богов. полѹв етер орѫжьнц. такожде копнц. скор господьстѣ бран
С
463.26—27
Изч
С
Гр
σκηπτοῦχος
Нвб
Ø