Старобългарски речник
коп
коп
-ꙗ
м
ЛИ
Копий — име на разбойнически водач от житието на Конон Исаврийски
молꙙште свого старѣшнѫ копа прстѫпт сь н҄м ѹвѣштат не могошꙙ
С
37.28
копї же въ пеал бꙑвъ о сьвѣта хъ
С
38.1
додошꙙ мѣста деже бѣ(ше) копї старѣшна мъ
С
39.23
Изч
С
Гр
Κόττις [!].
копї