Старобългарски речник
копат 
копат -копаѭ -копаш несв 1. Копая то сътворѭ ѣко гь мо отъемлетъ строене домѹ отъ мене. копат не могѫ. хлѫпат стꙑждѫ сѧ М Лк 16.3 З  копаѭште корен пр еппѣ же тъгда сълѹ сꙙ тѹ С 52.9 он же мотꙑкꙑ  рꙑла вьꙁемъше копашꙙ.  обрѣтъше мошт ꙁнесошꙙ съ пѣсньм  хвалам С 219.7—8 Прокопавам. повелѣ отъць їѡанъ мѡсеѹ т нѣ на ко мѣсто.  копавшѹ ровъ съвратт водѫ С 275.12 копаѭще м мн οἱ διασκάπτοντες Тези, които копаят, копаещите додошꙙ копаѭште до съсѫдъ крьажьнꙑхъ.  вдѣвъше ѧ съ многомъ ѹтврьжденїмъ сьвꙙꙁанꙑ пеат оловѣнъ мѫштꙙ. сломъ л҃.  двл҄ѣхѫ сꙙ С 52.10—11 2. Окопавам, обработвам почвата дѣте на дѣло есе онꙑ н҄вꙑ протвѫ не копанꙑ остаѭтъ. да дѣте копате  потрѣбте С 37.22—23, 23 Изч М З С Гр σκάπτω διασκάπτω ὀρύσσω Нвб копая ОА ВА АК НТ Дюв НГер БТР АР ДА Срв копам диал Дюв НГер ЕтМл ДА Копаница МИ СНМБ Ко̀пана могила МИ ИД,МНЛом Копач МИ ЙЗах,Кюст Копанината МИ Копанище МИ Копани път МИ ЙЗ,МИПан Копачин дол МИ Копаница МИ АМС,Полог