Старобългарски речник
конььнъ 
конььнъ -ꙑ прил Последен, краен, завършен тогда вдѧще конꙿь(.)ое то осѫжденье Р V 3.35 тогда в(...)ньь(..)е ѡⷮм(...) Р V 4.36 Изч Р Гр τελευταῖος Нвб Срв [без]конечен