Старобългарски речник
коньна 
коньна -ꙑ ж 1. Край, завършек нктоже бо не прставлѣатъ. прставленѣ. плата не бѣлена рꙁѣ ветъсѣ. вьꙁьметъ бо коньнѫ своѭ отъ рꙁꙑ. ꙇ больш дра бѫдетъ М Мт 9.16 а жѧтва естъ коньна вѣка. а жѧтеле сѫтъ анћл М Мт 13.39 У ꙇ аште сотона въста самъ на сѧ  раꙁдѣл сѧ. не можетъ стат. нъ коньнѫ матъ М Мк 3.26 З петръ же дѣаше по немь ꙁ далее. до двора архереова. ꙇ въшедъ вънѫтрь сѣдѣаше съ слѹгам. вдѣт коньнѫ М Мт 26.58 З А СК не ѹботе сѧ. подобаатъ бо смъ прѣжде бꙑт. нъ не ѹ абе коньна М Лк 21.9 З А СК ї по кѡнънѣ тръстаго. въходѧтъ пѣвъц Е 30b 11 дрѹꙁ же пакꙑ въ подвгъ вьлѣꙁъше. воле же не могѫште до коньнꙑ болѣꙁн сътрьпѣт С 85.23 Краят на света. не ѹжасате сѧ. подобаатъ бо вьсѣмъ бꙑт. нъ не тогда естъ коньна М Мт 24.6 ЗI А СК ЗП  тъгда прдетъ коньна М Мт 24.14 ЗI А Б бѫдѣте прсно готов. ѣко не вѣсте дьн ꙇ аса. вь ньже прдетъ коньна СЕ 70b 25 2. Кончина, смърт, край на живота ꙇ нꙑ прѣстоѩщѧѩ блгв. коньнѫ. благѫ  мрънѫ дажд намъ. ꙇ в’сѣмъ людемъ твомъ СЕ 66a 8 нъ і раꙁбоінікꙑ нѫдѧтъ. прітаѭште съмрьт его. да бі съмрътъное пріѧштенье. неъстъ бꙑла коньінъꙇ его К 11a 19 Връхна точка, апогей.  дѹхъ вьвлѣе  отъргнѫ слово  словеса ...  прѣходтъ вдмааго жтꙗ коньнѫ. въ наставен ꙁдрал҄тъскꙑхъ рънорꙁьцъ С 277.18 на коньнѣ бꙑт ἐσχάτως ἔχω Бера душа, агонизирам ꙇ молѣше  мъного глѧ. ѣко дъшт моѣ на коньнѣ естъ. да пршедъ въꙁлож на нѭ рѫцѣ М Мк 5.23 З прспѣ коньна ἀπέχει Свърши се, дойде, настъпи краят съпте проее  повате. прспѣ коньна прде асъ. се прѣдаатъ сѧ снъ лвскꙑ въ рѫцѣ грѣшънкомъ М Мк 14.41 З М З А СК Б ЗП У Е СП СЕ К С Гр τέλος πέρας τελευτή συντέλεια πλήρωμα коньіна конна конъна Нвб кончина ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР РРОДД ДА