Старобългарски речник
коньат 
коньат -коньаѭ -коньаш св несв 1. Свърша, спра, прекратя, завърша ꙇ коньавъшемъ дън въꙁвраштаѭштемъ сѧ мъ. оста отрокъ с въ мѣ М Лк 2.43 З А СК Б ꙇ сцѣленѣ творѭ дьнесь  въ трет коньаѭ М Лк 13.32 коньамъ веерънѧѩ мотⷧ҇в. ꙇ таⷦ коньаⷿ҇тъ. ѣкоⷤ҇  вꙿсегꙿда СЕ 66a 19,20  коньавъше ѱалꙿмъ помолша сꙙ С 70.24—25 коньавъшемъ же стъімъ молтвѫ.  рекꙿшемъ амнъ С 179.23 сего хлѣба марꙗ род. а црькꙑ прѧ.  по вьсꙙ дьн нам ꙗдомъ стъ. не коньатъ сꙙ С 396.5 коньа сꙙ ѹбо намъ альбънꙑ трѹдъ. коньа же сꙙ крьстомъ С 427.27—28 2. За запас от нещо — свърша, привърша бмомъ же стъімъ. коньашꙙ сꙙ тн  жьꙁл. тъгда вьꙁбѣсвъ сꙙ повелѣ дрѣвесꙑ сѫкатꙑ бт ѧ С 178.16 коньат сѧ М З А СК Б СЕ С В Гр τελέω πληρόω περαιόω διανύω διέρχομαι δαπανάω конъат конат Нвб кончая остар ОА НГер