Старобългарски речник
коньань 
коньань -ꙗ ср Свършване, свършек, завършек, край а врагъ естъ вьсѣ авꙑ плѣвелъ дѣволъ. а жѧтва естъ конане вѣкѹ З Мт 13.39А повѣждъ намъ когда с бѫдѫтъ. ꙇ то естъ ꙁнамене твоего пршествѣ  коньане вѣка М Мт 24.3 З А СК  по конъан ѹтрьнц поетъ сѧ Е 30b 6 Изч М З А СК Е Гр συντέλεια конане конаніе коньане конъане Нвб Срв [о]кончание, кончина