Старобългарски речник

коньць^II

коньць нареч Накрай, най–сетне, най–после  коньць гда прꙁъванъ бꙑстъ къ гоу.  мѫенъ бꙑвъ. съпсано се остав на накаꙁан намъ С 124.17 Изч С Гр τέλος Нвб Ø