Старобългарски речник
коньцьI 
коньць -а м 1. Край, завършек, свършек, граница [където нещо свършва], предел; конец ꙇ цсрствю. его не бѫдетъ коньца М Лк 1.33 З,А, СК. Срв. СЕ 2b 23 С237.26 а се на конц пріложі А 87a 13 вьсеѩ коньнꙑ вдѣхъ конецъ. шрока ꙁаповѣдь твоѣ ѕѣло СП 118.96 вь немьже съмръть. мьнтъ сѧ бꙑт. а жівотъ ніетъ. коньца не ꙇмѣѩ К 12a 2 не боте с. нꙑнꙗ бо ѹꙁрте конець С 36.11 въскорѣ  съборъ епскѹпъскъ конецъ прѧ С 202.29—203.1 гда коньцъ ѧꙁꙑкъ вьлѣꙁетъ. тъгда вьсь ꙁдрал҄ь сьпасетъ сꙙ С 347.16 потом же рокѹ коньавъшѹ сꙙ. пае же вѣдѣ ꙗвьн на коньць сходꙙште.  брат го вь егѹптъ пршьдъшемъ С 367.10 ша  сце не бесѣдовал. ꙗрѹ тѹ грѣховьнѣ ꙁълоб прѣсталъ коньцъ С 386.8 Край [на текст, абзац, фрагмент].  не хотѣше ѹтѣшт с ꙗко не сѫтъ ко҇ц СК Мт 2.18 вѣроѫ побѣдшѧ црствѣ коⷰ Е 8a 3 слово крстное. коⷰ҇ Е 33a 2 въꙁвеⷣ҇ съ о сво на ѹенкꙑ своѩ. коⷰ҇ СЕ 10a 22 коньц Краища [на земята, на вселената], отдалечени места ꙇ осѫдѧть ꙇ. ѣко прде отъ конць ꙁемл҄ѧ. слꙑшатъ прѣмѫдрост соломон҄ѧ З Мт 12.42 Срв.Лк 11.31 М З посьлетъ гь анћлъ своѩ.  сьберѫтъ ѡⷮ конець ꙁемⷧѧ въсѧ съблаꙁнꙑ.  творѩщѧѩ беꙁаконе А Мт 13.41 У просі ѹ мне  дамъ ті ѩꙁъкъ. достоѣнъе твое і одръжанье твое конець. ꙁемⷧѩ СП 2.8 во вьсѫ ꙁемлѭ ꙁідѫ вѣщанъѣ хъ.  въ коньцѩ въселенꙑѩ глі хъ СП 18.5 отъемлѩ брані до конець ꙁемⷧѩ СП 45.10  ѹбоѩтъ сѩ жвѫщеі въ коньціхъ. отъ ꙁнаменеі твоіхъ СП 64.9 ѣко вь рѫцѣ его коньці ꙁемлѩ СП 94.4 ꙇ коньцѧ вꙿсеѩ вселенꙑѩ покрꙑт тъщтъ сѧ ꙇ на пѣсъцѣ раꙁбваѩ кроттъ сѧ СЕ 1a 19 родла ес дѣво беꙁ мѫжа ба. непороьна мѫщ вь рѫцѣ коньцѧ. вьсѣхь древнаго ТФ Б 2 2. Връх, връхна част  посъл лаꙁарѣ да омот конецъ пръста своего въ водѣ  ѹстѹдтъ ѩꙁкꙑ мо. ѣко страждѫ въ пламен семь М Лк 16.24 З А СК Крайници. отъгонма бо топлота отъ конецъ тѣла С 89.25 3. Смърт, кончина адамѹ же отъ ослѹшанꙗ конець прмꙿшѹ по девꙙт сътъ  трдесꙙтъ лѣтѣхъ С 9.24 покаꙁавъ своѭ вѣрѫ. жвъ двѣ лѣтѣ въ добрѣ старост  въ славьнѣ. жтю конецъ съконьа С 51.28 дож  до отъхода прѣподобьнꙑхъ отьцъ. достоньнь жꙁн своѧ коньць обрѣте С 190.11 състарѣвъ же сꙙ ѹбо въ добрѣ старост доде коньца жтю С 208.4 бꙑватъ до коньца τελεῖται Завършва, свършва  бꙑваⷮ҇е прое ⷩ҇ слѹжъбѣ до конца СЕ 99b 22—23 бес коньца ἀτελής Без резултат, без полза оставлъ мол҄енꙗ хъ гь. бес коньца бꙑт С 92.15 отъ коньца ... до коньца ἀπ᾿ ἄκρου ... ἕως ἄκρου От край, от края [на] ... до край, до края [на] ꙇ съберетъ ꙁбъранꙑѩ своѩ отъ етꙑръ вѣтръ. отъ коньца ꙁемлѧ до коньца нбсе М Мк 13.27 З отъ коньць ... до коньць ἀπ᾿ ἄκρων ... ἕως [τῶν] ἄκρων От край, от краищата [на] ... до край, до краищата [на] ꙇ съберетъ ꙁбъранꙑѩ его. отъ етꙑръ вѣтръ. отъ кнцъ нбсъ до конецъ хъ М Мт 24.31 З А СК Н до коньца παντελῶς, μέχρι τέλους, ἀπ᾿ ἄκρου, εἰς τέλος, εἰς ἄκρον, εἰς τὸν αἰῶνα, τελείως Докрай, завинаги [при наличие на отрицание — никога] мене моего рад прѣтръпѣвꙑ же до коньца сь спнъ бѫдетъ М Мт 10.22 З,А. Срв. Мт 24.13 М,ЗI, А, СК;Мк 13.13 М З ꙁане твортъ м трѹдъ въдовца с. да мьщѫ еѩ да не до коньца прходѧшт ꙁастотъ мене М Лк 18.5 З А СК вьꙁлюбль своѩ сѫщѧѩ во вьсемь мрѣ. до коньца вьꙁлюб ѩ М Йо 13.1 прѧст(н) бо хо(у б)ꙑхомъ. аще ꙋбо (п)око. съл(ѣ) его до конъца ꙁвѣст.. н(ъ) ѹдръжмъ Е 8a 18 ѣко не до конъца ꙁабьвенъ бѫдетъ ніштеі. тръпѣнье ѹбогꙑ не погꙑбнетъ до коньца СП 9.19 ѡтъвраті ліце свое да не відітъ до конъца СП 9.32 красота въ десніці твое до конъца СП 15.11 ї ѹтвръді сѩ въ вѣкъ жвъ бѫдетъ до конъца СП 48.10 бо гь вьселтъ сѩ до коньца СП 67.17 дшь ѹбогꙑхъ твоіхъ не ꙁабѫді до коньца СП 73.19 не до коньца прогнѣваетъ сѩ. ні вь вѣкъ враждѹетъ СП 102.9 доколѣ гі ꙁабѫдеш мѧ до коньца СЕ 73b 17—18 пострадахъ  сълѧхъ сѧ до конꙿца СЕ 76a 15 постже же въ ніхъ гнѣвъ до коньца К 3b 26 нъ же сътрьптъ до коньца. тъ съпъсетъ сꙙ С 71.1 даждъ м ѹбо тръпѣн. да до коньца осрамтъ сꙙ С 231.28 нъ елма же тꙑ хоштеш дръжат сꙙ нам. то  до ньца (погр. вм. коньца, Заимов, Копалдо, с. 475, бел. под линия) ꙗко ловѣколюбьць С 507.5 молшꙙ го прѣбꙑт отроковц ѹ н҄его в҃ дьн. дон҄елже до коньца свободтъ сꙙ отъ бѣса С 520.15 помꙑшлꙗѧ  боѧ сꙙ. да како въ отъаан прѣбꙑвъ. до конꙿца дшѫ своѭ погѹбтъ С 527.13 погѹбтъ мꙙ пагѹбьнааго врага бѹра до коньца С 528.21 въ коньць εἰς τέλος, εἰς τὰ πέρατα Докрай, изцяло, съвсем, завинаги, всякога [при отрицание — никога] вражьѣ оскѫдѣшѩ орѫжьѣ в конець.  градꙑ раꙁдрѹшілъ е СП 9.7 ї накаꙁанъе твое. ісправі мѩ въ конець.  накаꙁанъе твое само мѩ наѹітъ СП 17.36 въꙁдвігні рѫцѣ твоі на гръдꙑнѩ іхъ въ коньц. елко лѫкавънова врагъ о свтѣемь твоемь СП 73.3 доколѣ гі гнѣваеші сѩ въ конець. раждежетъ сѩ ѣко огнь ръвеніѣ твое СП 78.5 Срв. СП88.47 вь вьсѫ ꙁемьѭ ꙁде слава го.  въ коньць вьсел҄енꙑѩ побꙑть го С 509.1 до коньца плодъ творт τελεσφορέω Давам плод, узрявам слꙑше отъ пеал богатьствомъ  сластьм жтїскꙑм потаплѣѭтъ с. а не до коньа плода твортъ СК Лк 8.14 М З А СК Н У Е СП СС СЕ К С Гр τὸ ἄκρος ἐκβάσις πέρας πέρατα πλήρωμα τέλος концъ конць конецъ конъць коньцъ кьнецъ коньь Нвб конец остар диал ОА ВА АК Бот НГер МлБТР БТР АР ДА