Старобългарски речник
коньскъ
коньскъ
-ꙑ
прил
Конски, конен
он же вдѣвъше старость мѹ порѫгашꙙ сꙙ обѣшташꙙ сꙙ. ѹпꙿваѭште кон҄ьскꙑмъ ходомъ. голѣньм свом
С
31.6
Изч
С
Гр
τῶν ἵππων
Нвб
конски
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
МлБТР
БТР
АР
ДА
Срв
Конско
СНМБ
Конски сай
МИ
ЙЗ,МИПан
Конското дере
МИ
Конски кладенец
МИ
Конска пътека
МИ
ЙЗ,МИПир
Конска бара
МИ
Конски вирове
МИ
Конски връх
МИ
ЙЗах,Кюст.кр