Старобългарски речник
коньнъ 
коньнъ -ꙑ прил Конен, конски; от, на коня въꙁмогошꙙ отътрьгнѫт рѫцѣ го отъ ѹꙁдꙑ кон҄ьнꙑѧ цѣсарꙙ С 193.9—10 Изч С Гр τοῦ ἵππου Нвб конен ОА ВА Дюв МлБТР ЕтМл БТР АР