Старобългарски речник
конобъ 
конобъ -а м Котел, казан дьвѣ бо птц въвръжете тꙙ въ клокоштѫштъ конобъ.  пльт твоѧ вьсꙙ съвьрꙙтъ  сокомъ сꙙ сътворꙙтъ С 233.23  на ѹтрьн҄ дьнь повелѣ сътворт конобъ.  вꙿложт вь нь пьцелъ  раꙁварт ї С 234.5  похватвъша комса отъ колеснцꙙ въвръгоста  въ конобъ С 234.21 въвръгошꙙ  самого того стааго въ конобъ пьцьлънꙑ С 368.24 Образно. їюда цръ моі. моавь коньбъ ѹпьваньѣ моего СП 59.10 Срв. СП107.10 СП С Гр λέβης χαλκίον коньбъ Нвб Ø