Старобългарски речник
кондаьскъ
кондаьскъ
-ꙑ
прил
ЛИ
Кандакийски, който се отнася до Кандакия — етиопска царица [Деян 8.27]
прведошꙙ же естънааго съсѫда стежера мѫенкомъ. крѣпа вѣрꙑ камꙑка. ѳеодѡра непобѣдмааго. славънꙑна проспаѳера. дрѹгааго скопꙿца подражаѧ конꙿдаьскꙑѧ. же флпѹ не покажетъ водꙑ крьстт сꙙ
С
60.19—20
Изч
С
Гр
τῆς Κανδάκης
конꙿдаьскъ